Старецът, който изгубил коня си
Предварителна версия — проверката на китайския и българския превод е в процес.
塞翁失马
Sài wēng shī mǎ
Старецът, който изгубил коня си
Звукът използва китайския глас на твоето устройство. Това не е запис.
История
，。
Chéng Hào zhǔnbèi le sān gè yuè, zhōngyú nádào le Běijīng yì jiā dà gōngsī de zuìhòu yì lún miànshì.
След три месеца подготовка Чън Хао най-после стигна до последния кръг интервюта в голяма фирма в Пекин.
Думи в това изречение
- 程昊 Chéng Hào
- Чън Хао (име)
- 准备 zhǔnbèi
- подготвям
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 三 sān
- три
- 个 gè
- (броячна дума за хора и неща)
- 月 yuè
- месец
- 终于 zhōngyú
- най-накрая
- 拿到 nádào
- получавам
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 北京 Běijīng
- Пекин
- 一 yì
- едно, един
- 家 jiā
- дом, семейство
- 大 dà
- голям, силен (за звук)
- 公司 gōngsī
- фирма, офис
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 最后 zuìhòu
- накрая
- 一 yì
- едно, един
- 轮 lún
- кръг
- 面试 miànshì
- интервю (за работа)
，，，。
méi xiǎngdào, qù jīchǎng de lù shàng yùdào le chēhuò dǔchē, tā dào dēngjīkǒu shí, fēijī gānggāng guān le cāngmén.
Но на път за летището попадна в задръстване след катастрофа и когато стигна до изхода, самолетът тъкмо беше затворил вратите си.
Думи в това изречение
- 没想到 méi xiǎngdào
- неочаквано, кой би помислил
- 去 qù
- отивам
- 机场 jīchǎng
- летище
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 路 lù
- път, улица
- 上 shàng
- на, върху
- 遇到 yùdào
- срещам, натъквам се на
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 车祸 chēhuò
- пътна катастрофа
- 堵车 dǔchē
- задръстване
- 他 tā
- той, него
- 到 dào
- пристигам
- 登机口 dēngjīkǒu
- изход за качване
- 时 shí
- когато, по време на
- 飞机 fēijī
- самолет
- 刚刚 gānggāng
- току-що; точно
- 关 guān
- затварям; плен
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 舱门 cāngmén
- врата на самолета
，，。
tā zuò zài jīchǎng de kāfēidiàn lǐ, yuè xiǎng yuè nánguò, juéde zìjǐ de yùnqi chà dào le jídiǎn.
Седеше в кафенето на летището и колкото повече мислеше, толкова по-зле се чувстваше, убеден, че късметът му е паднал до дъното.
Думи в това изречение
- 他 tā
- той, него
- 坐 zuò
- седя; пътувам с
- 在 zài
- в, на; намирам се
- 机场 jīchǎng
- летище
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 咖啡店 kāfēidiàn
- кафене
- 里 lǐ
- в, вътре
- 越 yuè
- (越……越……: колкото повече …, толкова повече)
- 想 xiǎng
- искам да, бих искал; мисля
- 越 yuè
- (越……越……: колкото повече …, толкова повече)
- 难过 nánguò
- тъжен
- 觉得 juéde
- чувствам, смятам
- 自己 zìjǐ
- самият себе си
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 运气 yùnqi
- късмет
- 差 chà
- разминавам се с
- 到 dào
- пристигам
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 极点 jídiǎn
- краен предел
，，，。
zhè shí, pángbiān yí wèi nǚshì de diànnǎo chū le wèntí, tā mǎshàng yào gěi kèhù zuò yǎnshì, jí de mǎntóu dàhàn.
Точно тогава лаптопът на една жена до него се повреди. Тя всеки момент трябваше да прави презентация за клиент и беше плувнала в пот.
Думи в това изречение
- 这 zhè
- този, това
- 时 shí
- когато, по време на
- 旁边 pángbiān
- до, близо до
- 一 yí
- едно, един
- 位 wèi
- (учтива броячна дума за хора)
- 女士 nǚshì
- дама
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 电脑 diànnǎo
- компютър
- 出 chū
- навън, излизам
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 问题 wèntí
- проблем, въпрос
- 她 tā
- тя, нея
- 马上 mǎshàng
- веднага
- 要 yào
- трябва да, ще; искам
- 给 gěi
- давам; за
- 客户 kèhù
- клиент
- 做 zuò
- правя
- 演示 yǎnshì
- презентация
- 急 jí
- буен (за вода); спешен
- 得 de
- (свързва глагола с това как се извършва действието)
- 满头 mǎntóu
- по цялата глава
- 大汗 dàhàn
- обилна пот
，，。
Chéng Hào shì xué jìsuànjī de, zǒu guòqu bāng tā kàn le kàn, shí fēnzhōng jiù jiějué le.
Чън Хао беше учил информатика. Отиде да погледне и го оправи за десет минути.
Думи в това изречение
- 程昊 Chéng Hào
- Чън Хао (име)
- 是 shì
- съм
- 学 xué
- уча, научавам
- 计算机 jìsuànjī
- компютри, информатика
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 走 zǒu
- вървя, отивам; тръгвам си
- 过去 guòqu
- минавам, отминавам
- 帮 bāng
- помагам
- 她 tā
- тя, нея
- 看 kàn
- гледам, чета
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 看 kàn
- гледам, чета
- 十 shí
- десет
- 分钟 fēnzhōng
- минута (минути)
- 就 jiù
- тогава, веднага
- 解决 jiějué
- решавам
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
，，。
liáo le jǐ jù tā cái zhīdao, tā shì yì jiā xīn gōngsī de jìshù zǒngjiān, zhèngzài zhǎo rén.
Като си поговориха, разбра, че тя е технически директор на нова фирма и търси хора.
Думи в това изречение
- 聊 liáo
- разговарям
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 几 jǐ
- колко
- 句 jù
- (броячна дума за изречения)
- 他 tā
- той, него
- 才 cái
- едва тогава
- 知道 zhīdao
- знам
- 她 tā
- тя, нея
- 是 shì
- съм
- 一 yì
- едно, един
- 家 jiā
- дом, семейство
- 新 xīn
- нов
- 公司 gōngsī
- фирма, офис
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 技术 jìshù
- технологии
- 总监 zǒngjiān
- директор
- 正在 zhèngzài
- (в процес на)
- 找 zhǎo
- търся
- 人 rén
- човек, хора
，。，，。
yí gè xīngqī hòu, tā zài nà jiā gōngsī shàngbān le. yòu guò le bàn nián, Běijīng nà jiā dà gōngsī yīnwèi jīngyíng wèntí, cáidiào le yíbàn de yuángōng.
Седмица по-късно той започна работа там. След още половин година голямата пекинска фирма, изпаднала в затруднения, съкрати половината си служители.
Думи в това изречение
- 一 yí
- едно, един
- 个 gè
- (броячна дума за хора и неща)
- 星期 xīngqī
- седмица
- 后 hòu
- след, по-късно
- 他 tā
- той, него
- 在 zài
- в, на; намирам се
- 那 nà
- онзи, онова
- 家 jiā
- дом, семейство
- 公司 gōngsī
- фирма, офис
- 上班 shàngbān
- ходя на работа
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 又 yòu
- и освен това, отгоре на всичко
- 过 guò
- празнувам, прекарвам (празник)
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 半 bàn
- половина
- 年 nián
- година
- 北京 Běijīng
- Пекин
- 那 nà
- онзи, онова
- 家 jiā
- дом, семейство
- 大 dà
- голям, силен (за звук)
- 公司 gōngsī
- фирма, офис
- 因为 yīnwèi
- защото
- 经营 jīngyíng
- бизнес, управление
- 问题 wèntí
- проблем, въпрос
- 裁掉 cáidiào
- съкращавам
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 一半 yíbàn
- половина
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 员工 yuángōng
- служители
，：，，：“？”
jiùjiu tīng le tā de gùshi, jiǎng qǐ le yí gè gǔlǎo de gùshi: biānsài yǒu gè lǎorén diū le yì pǐ mǎ, línjū dōu lái ānwèi tā, tā què shuō:“ shéi zhīdao zhè bú shì hǎoshì ne?”
Като чу историята му, вуйчо му разказа една древна притча: един старец на границата изгубил коня си и когато съседите дошли да го утешат, той казал: „Кой знае дали това не е за добро?“
Думи в това изречение
- 舅舅 jiùjiu
- вуйчо (братът на майката)
- 听 tīng
- слушам, чувам
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 他 tā
- той, него
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 故事 gùshi
- история, разказ
- 讲 jiǎng
- разказвам, обяснявам
- 起 qǐ
- нагоре (след глагол: 拿起 вдигам)
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 一 yí
- едно, един
- 个 gè
- (броячна дума за хора и неща)
- 古老 gǔlǎo
- древен
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 故事 gùshi
- история, разказ
- 边塞 biānsài
- погранична крепост
- 有 yǒu
- имам; има
- 个 gè
- (броячна дума за хора и неща)
- 老人 lǎorén
- възрастен човек
- 丢 diū
- губя
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 一 yì
- едно, един
- 匹 pǐ
- (броячна дума за коне)
- 马 mǎ
- кон
- 邻居 línjū
- съсед
- 都 dōu
- всички, и двамата
- 来 lái
- идвам
- 安慰 ānwèi
- утешавам
- 他 tā
- той, него
- 他 tā
- той, него
- 却 què
- но, а
- 说 shuō
- казвам, говоря
- 谁 shéi
- кой
- 知道 zhīdao
- знам
- 这 zhè
- този, това
- 不 bú
- не
- 是 shì
- съм
- 好事 hǎoshì
- добро дело
- 呢 ne
- (пита „а …?“, „а какво за …?“)
，，。
jǐ gè yuè hòu, nà pǐ mǎ zìjǐ huílai le, hái dài huí le yì pǐ hǎo mǎ.
Няколко месеца по-късно конят се върнал сам и довел със себе си един чудесен кон.
Думи в това изречение
- 几 jǐ
- колко
- 个 gè
- (броячна дума за хора и неща)
- 月 yuè
- месец
- 后 hòu
- след, по-късно
- 那 nà
- онзи, онова
- 匹 pǐ
- (броячна дума за коне)
- 马 mǎ
- кон
- 自己 zìjǐ
- самият себе си
- 回来 huílai
- връщам се
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 还 hái
- също, освен това
- 带 dài
- водя (някого), нося
- 回 huí
- връщам се
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 一 yì
- едно, един
- 匹 pǐ
- (броячна дума за коне)
- 好 hǎo
- добър; добре
- 马 mǎ
- кон
：“‘，’。，，，。”
jiùjiu shuō:“ zhè jiù shì‘ Sài wēng shī mǎ, yān zhī fēi fú’. dāngrán, zhè bú shì shuō huàishì dōu huì biànchéng hǎoshì, érshì shuō, bié tài zǎo xià jiélùn.”
Вуйчо му каза: „Това е „старецът от границата изгубил коня си – кой знае дали не е за добро“. Разбира се, това не значи, че всяко лошо нещо се обръща на добро. Значи: не бързай със заключенията.“
Думи в това изречение
- 舅舅 jiùjiu
- вуйчо (братът на майката)
- 说 shuō
- казвам, говоря
- 这 zhè
- този, това
- 就 jiù
- тогава, веднага
- 是 shì
- съм
- 塞翁失马 Sài wēng shī mǎ
- старецът от границата изгубил коня си (загубата може да е благословия)
- 焉知非福 yān zhī fēi fú
- кой знае дали не е за добро
- 当然 dāngrán
- разбира се
- 这 zhè
- този, това
- 不是 bú shì
- не е (不是……就是……: или …, или …)
- 说 shuō
- казвам, говоря
- 坏事 huàishì
- лошо дело
- 都 dōu
- всички, и двамата
- 会 huì
- мога (научено умение)
- 变成 biànchéng
- превръщам се в, ставам
- 好事 hǎoshì
- добро дело
- 而是 érshì
- а (不是……而是……)
- 说 shuō
- казвам, говоря
- 别 bié
- недей
- 太 tài
- твърде, прекалено
- 早 zǎo
- рано
- 下 xià
- следващ; долу
- 结论 jiélùn
- заключение
Граматика в урока
- 越……越…… „колкото повече …, толкова повече …“
- 不是……而是…… „не че …, а че …“
Речник
- 演示yǎnshìпрезентация
- 计算机jìsuànjīкомпютри, информатика
- 经营jīngyíngбизнес, управление
- 员工yuángōngслужители
- 舅舅jiùjiuвуйчо (братът на майката)
- 塞翁失马Sài wēng shī mǎстарецът от границата изгубил коня си (загубата може да е благословия)
- 结论jiélùnзаключение
Въпроси
Задача за писане
用“塞翁失马”写一件你自己或者朋友的事。
Yòng "Sài wēng shī mǎ" xiě yí jiàn nǐ zìjǐ huòzhě péngyou de shì.
Използвай 塞翁失马, за да опишеш нещо, което се е случило на теб или на приятел.
Съвети
- 真是…… обобщава историята с идиома.
Първо опитай самостоятелно, после покажи примерния отговор
我朋友大学没考上第一志愿，很难过。可是在新学校，她找到了自己真正喜欢的专业，真是塞翁失马。
Wǒ péngyou dàxué méi kǎo shàng dì-yī zhìyuàn, hěn nánguò. Kěshì zài xīn xuéxiào, tā zhǎodào le zìjǐ zhēnzhèng xǐhuan de zhuānyè, zhēn shì Sài wēng shī mǎ.
Моя приятелка не беше приета в университета, който искаше най-много, и беше много разстроена. Но в новия университет откри специалност, която наистина обича. Истински 塞翁失马.