Дзинуей запълва морето

，“”，、。

Zhōngguó yǒu yì běn hěn gǔlǎo de shū, jiào“ Shānhǎijīng”, lǐmiàn jì zhe gèzhǒng qíguài de shān, hǎi hé shénshòu.

В Китай има една много стара книга, наречена „Канонът на планините и моретата“, в която са описани всякакви странни планини, морета и митични зверове.

Думи в това изречение

中国 Zhōngguó: Китай
有 yǒu: имам; има
一 yì: едно, един
本 běn: (броячна дума за книги)
很 hěn: много
古老 gǔlǎo: древен
的 de: (частица за притежание или описание)
书 shū: книга
叫 jiào: казвам се; наричам, викам
山海经 Shānhǎijīng: „Канонът на планините и моретата“
里面 lǐmiàn: вътре
记 jì: помня, запомням
着 zhe: (продължаващо състояние)
各种 gèzhǒng: всякакви
奇怪 qíguài: странен
的 de: (частица за притежание или описание)
山 shān: планина
海 hǎi: море
和 hé: и
神兽 shénshòu: митично животно

，，，，，，：“！！”

shū lǐ shuō, yǒu yí zuò Fājiū Shān, shān shàng zhù zhe yì zhǒng xiǎo niǎo, tóu shàng yǒu huāwén, zuǐ shì bái de, jiǎo shì hóng de, jiào qǐlai xiàng zài hǎn zìjǐ de míngzi:“ Jīngwèi! Jīngwèi!”

В нея се казва, че на планината Фадзиу живее малка птица с шарена глава, бял клюн и червени крака, която, когато вика, сякаш изрича собственото си име: „Дзинуей! Дзинуей!“

Думи в това изречение

书 shū: книга
里 lǐ: в, вътре
说 shuō: казвам, говоря
有 yǒu: имам; има
一 yí: едно, един
座 zuò: (броячна дума за храмове, планини)
发鸠山 Fājiū Shān: планината Фадзиу
山 shān: планина
上 shàng: на, върху
住 zhù: живея, отсядам
着 zhe: (продължаващо състояние)
一 yì: едно, един
种 zhǒng: вид, тип
小 xiǎo: малък, млад
鸟 niǎo: птица
头 tóu: глава
上 shàng: на, върху
有 yǒu: имам; има
花纹 huāwén: шарка
嘴 zuǐ: уста
是 shì: съм
白 bái: бял
的 de: (частица за притежание или описание)
脚 jiǎo: крак, стъпало
是 shì: съм
红 hóng: червен
的 de: (частица за притежание или описание)
叫 jiào: казвам се; наричам, викам
起来 qǐlai: (започвам да …)
像 xiàng: приличам на
在 zài: в, на; намирам се
喊 hǎn: викам
自己 zìjǐ: самият себе си
的 de: (частица за притежание или описание)
名字 míngzi: име
精卫 Jīngwèi: Дзинуей (името на птицата)
精卫 Jīngwèi: Дзинуей (името на птицата)

，。

zhè zhī niǎo yuánlái shì tàiyáng shén Yándì zuì xiǎo de nǚ'ér, míngzi jiào Nǚwá.

Тази птица някога била най-малката дъщеря на бога на слънцето Яньди и се казвала Нюуа.

Думи в това изречение

这 zhè: този, това
只 zhī: (броячна дума за животни и някои предмети)
鸟 niǎo: птица
原来 yuánlái: оказва се, че
是 shì: съм
太阳 tàiyáng: слънце
神 shén: вълшебен, божествен
炎帝 Yándì: Огненият император (име)
最 zuì: най-
小 xiǎo: малък, млад
的 de: (частица за притежание или описание)
女儿 nǚ'ér: дъщеря
名字 míngzi: име
叫 jiào: казвам се; наричам, викам
女娃 Nǚwá: Нюуа, дъщерята на Яньди (име)

。，，，，。

Nǚwá cóngxiǎo jiù xiàngwǎng dàhǎi. yǒu yì tiān, tā yí gè rén huá zhe xiǎochuán qù Dōng Hǎi wán, méi xiǎngdào tūrán qǐ le dà fēng, xiǎochuán bèi jùlàng dǎfān, tā zài yě méiyǒu huílai.

Нюуа от малка копнеела по морето. Един ден загребала сама с лодчица навътре в Източното море да си играе; неочаквано се извил силен вятър, огромна вълна преобърнала лодката и тя така и не се върнала.

Думи в това изречение

女娃 Nǚwá: Нюуа, дъщерята на Яньди (име)
从小 cóngxiǎo: от малък, от дете
就 jiù: тогава, веднага
向往 xiàngwǎng: копнея по
大海 dàhǎi: морето
有 yǒu: имам; има
一 yì: едно, един
天 tiān: ден
她 tā: тя, нея
一个人 yí gè rén: сам, самичък
划 huá: греба
着 zhe: (продължаващо състояние)
小船 xiǎochuán: лодчица
去 qù: отивам
东海 Dōng Hǎi: Източното море
玩 wán: играя
没 méi: не (в миналото)
想到 xiǎngdào: сещам се, очаквам
突然 tūrán: изведнъж
起 qǐ: нагоре (след глагол: 拿起 вдигам)
了 le: (отбелязва приключило действие или промяна)
大 dà: голям, силен (за звук)
风 fēng: вятър
小船 xiǎochuán: лодчица
被 bèi: (страдателен залог: от)
巨浪 jùlàng: огромна вълна
打翻 dǎfān: преобръщам
她 tā: тя, нея
再 zài: пак, повече
也 yě: също, и
没有 méiyǒu: няма; нямам
回来 huílai: връщам се

。，，，。

tā de línghún huàzuò le Jīngwèi niǎo. cóng nà tiān qǐ, tā měitiān cóng xīshān xián lái yì gēn shùzhī huò yí kuài xiǎo shítou, fēi dào Dōng Hǎi shàng, bǎ tā rēng jìn hǎi lǐ.

Душата ѝ станала птицата Дзинуей. От онзи ден нататък всеки ден носела в клюна си клонка или камъче от западните хълмове, долитала над Източното море и ги пускала във водата.

Думи в това изречение

她 tā: тя, нея
的 de: (частица за притежание или описание)
灵魂 línghún: душа
化作 huàzuò: превръщам се в
了 le: (отбелязва приключило действие или промяна)
精卫 Jīngwèi: Дзинуей (името на птицата)
鸟 niǎo: птица
从 cóng: от
那 nà: онзи, онова
天 tiān: ден
起 qǐ: нагоре (след глагол: 拿起 вдигам)
她 tā: тя, нея
每天 měitiān: всеки ден
从 cóng: от
西山 xīshān: западните хълмове
衔 xián: държа в клюна си
来 lái: идвам
一 yì: едно, един
根 gēn: (броячна дума за тръби, дълги предмети)
树枝 shùzhī: клонка
或 huò: или
一 yí: едно, един
块 kuài: юан (пари, разговорно)
小 xiǎo: малък, млад
石头 shítou: камък, скала
飞 fēi: летя
到 dào: пристигам
东海 Dōng Hǎi: Източното море
上 shàng: на, върху
把 bǎ: (изнася допълнението пред глагола)
它 tā: то
扔 rēng: изхвърлям
进 jìn: в, навътре; влизам
海 hǎi: море
里 lǐ: в, вътре

，。

tā yào bǎ zhè piàn duózǒu le tā shēngmìng de dàhǎi tián píng, bú ràng tā zài hài biéde háizi.

Искала да запълни морето, което ѝ отнело живота, за да не може то повече да погуби друго дете.

Думи в това изречение

她 tā: тя, нея
要 yào: трябва да, ще; искам
把 bǎ: (изнася допълнението пред глагола)
这 zhè: този, това
片 piàn: (броячна дума за обширно пространство)
夺走 duózǒu: отнемам
了 le: (отбелязва приключило действие или промяна)
她 tā: тя, нея
生命 shēngmìng: живот
的 de: (частица за притежание или описание)
大海 dàhǎi: морето
填 tián: запълвам
平 píng: равен, плосък
不 bú: не
让 ràng: оставям, карам (някого да прави нещо)
它 tā: то
再 zài: пак, повече
害 hài: убивам, причинявам зло
别的 biéde: друг
孩子 háizi: дете

：“，！，。”

dàhǎi fān zhe bái làng cháoxiào tā:“ xiǎo niǎo, suànle ba! nǐ jiùshì tián yìbǎiwàn nián, yě bié xiǎng bǎ wǒ tián píng.”

Морето ѝ се присмивало с белите гребени на вълните си: „Откажи се, птичке! Дори да пълниш милион години, и не си мисли, че ще ме запълниш.“

Думи в това изречение

大海 dàhǎi: морето
翻 fān: умножавам (翻一倍: удвоявам)
着 zhe: (продължаващо състояние)
白 bái: бял
浪 làng: вълна
嘲笑 cháoxiào: присмивам се
她 tā: тя, нея
小 xiǎo: малък, млад
鸟 niǎo: птица
算了 suànle: остави, откажи се
吧 ba: (предлага или смекчава: „хайде …“, „добре“)
你 nǐ: ти
就是 jiùshì: е точно, е именно
填 tián: запълвам
一百万 yìbǎiwàn: един милион
年 nián: година
也 yě: също, и
别 bié: недей
想 xiǎng: искам да, бих искал; мисля
把 bǎ: (изнася допълнението пред глагола)
我 wǒ: аз, мен
填 tián: запълвам
平 píng: равен, плосък

：“，！”

Jīngwèi zài gāokōng huídá:“ wǒ yào yìzhí tián xiàqu, zhídào shìjiè de jìntóu!”

Дзинуей отвърнала от висините: „Ще продължа да пълня, чак до края на света!“

Думи в това изречение

精卫 Jīngwèi: Дзинуей (името на птицата)
在 zài: в, на; намирам се
高空 gāokōng: високо във въздуха
回答 huídá: отговор
我 wǒ: аз, мен
要 yào: трябва да, ще; искам
一直 yìzhí: през цялото време, винаги
填 tián: запълвам
下去 xiàqu: надолу
直到 zhídào: чак до
世界 shìjiè: свят
的 de: (частица за притежание или описание)
尽头 jìntóu: край

，，，。

jiù zhèyàng, tā rìfùyírì, niánfùyìnián, cónglái méiyǒu tíng guò.

И така, ден след ден и година след година, тя нито веднъж не спряла.

Думи в това изречение

就 jiù: тогава, веднага
这样 zhèyàng: така
她 tā: тя, нея
日复一日 rìfùyírì: ден след ден
年复一年 niánfùyìnián: година след година
从来 cónglái: някога (从来不: никога)
没有 méiyǒu: няма; нямам
停 tíng: спирам
过 guò: празнувам, прекарвам (празник)

，，，，。

chuánshuō hòulái, Jīngwèi yùdào le yì zhī hǎiyàn, tā búdàn bú xiào tā shǎ, fǎn'ér bèi tā de juéxīn dǎdòng, hé tā jié chéng le fūqī.

Легендата разказва, че по-късно Дзинуей срещнала един буревестник; той не само не ѝ се присмял, а напротив – бил трогнат от решимостта ѝ и двамата станали двойка.

Думи в това изречение

传说 chuánshuō: легенда
后来 hòulái: по-късно, после
精卫 Jīngwèi: Дзинуей (името на птицата)
遇到 yùdào: срещам, натъквам се на
了 le: (отбелязва приключило действие или промяна)
一 yì: едно, един
只 zhī: (броячна дума за животни и някои предмети)
海燕 hǎiyàn: буревестник
它 tā: то
不但 búdàn: не само
不 bú: не
笑 xiào: смея се, усмихвам се
她 tā: тя, нея
傻 shǎ: глупав
反而 fǎn'ér: вместо това, напротив
被 bèi: (страдателен залог: от)
她 tā: тя, нея
的 de: (частица за притежание или описание)
决心 juéxīn: решимост
打动 dǎdòng: трогвам
和 hé: и
她 tā: тя, нея
结 jié: връзвам (结婚: женя се)
成 chéng: ставам; успявам
了 le: (отбелязва приключило действие или промяна)
夫妻 fūqī: съпрузи, мъж и жена

，，，，。

tāmen shēng xià de xiǎo niǎo, cí de xiàng Jīngwèi, xióng de xiàng hǎiyàn, yìzhí dào jīntiān, hái zài wǎng Dōng Hǎi lǐ rēng shítou.

От пиленцата им женските приличали на Дзинуей, а мъжките – на буревестника, и до днес те все още хвърлят камъни в Източното море.

Думи в това изречение

它们 tāmen: те (за неща)
生 shēng: раждам
下 xià: следващ; долу
的 de: (частица за притежание или описание)
小 xiǎo: малък, млад
鸟 niǎo: птица
雌 cí: женски
的 de: (частица за притежание или описание)
像 xiàng: приличам на
精卫 Jīngwèi: Дзинуей (името на птицата)
雄 xióng: мъжки
的 de: (частица за притежание или описание)
像 xiàng: приличам на
海燕 hǎiyàn: буревестник
一直 yìzhí: през цялото време, винаги
到 dào: пристигам
今天 jīntiān: днес
还 hái: също, освен това
在 zài: в, на; намирам се
往 wǎng: към
东海 Dōng Hǎi: Източното море
里 lǐ: в, вътре
扔 rēng: изхвърлям
石头 shítou: камък, скала

，“”，，。

hòulái,“ Jīngwèi tián hǎi” chéng le yí gè chéngyǔ, yònglái xíngróng rén yìzhì jiāndìng, búpà kùnnan.

По-късно „Дзинуей запълва морето“ станало идиом, който описва човек с твърда воля, който не се бои от трудности.

Думи в това изречение

后来 hòulái: по-късно, после
精卫 Jīngwèi: Дзинуей (името на птицата)
填 tián: запълвам
海 hǎi: море
成 chéng: ставам; успявам
了 le: (отбелязва приключило действие или промяна)
一 yí: едно, един
个 gè: (броячна дума за хора и неща)
成语 chéngyǔ: идиом
用来 yònglái: използва се за
形容 xíngróng: описвам
人 rén: човек, хора
意志 yìzhì: воля
坚定 jiāndìng: твърд
不怕 búpà: не се страхувам от
困难 kùnnan: трудност

，：？？

búguò, yě yǒu rén juéde Jīngwèi tài shǎ: yì zhī xiǎo niǎo zěnme kěnéng tián píng dàhǎi? zhè bú shì báifèi lìqi ma?

Някои обаче смятат Дзинуей за глупава: как може една малка птица да запълни морето? Не е ли това напразно хабене на сили?

Думи в това изречение

不过 búguò: но
也 yě: също, и
有 yǒu: имам; има
人 rén: човек, хора
觉得 juéde: чувствам, смятам
精卫 Jīngwèi: Дзинуей (името на птицата)
太 tài: твърде, прекалено
傻 shǎ: глупав
一 yì: едно, един
只 zhī: (броячна дума за животни и някои предмети)
小 xiǎo: малък, млад
鸟 niǎo: птица
怎么 zěnme: как
可能 kěnéng: може би, възможно
填 tián: запълвам
平 píng: равен, плосък
大海 dàhǎi: морето
这 zhè: този, това
不 bú: не
是 shì: съм
白费 báifèi: напразно хабя
力气 lìqi: сила
吗 ma: (въпросителна частица)

，：，。

yìqiānwǔbǎi duō nián qián, shīrén Táo Yuānmíng què xiě shī chēngzàn tā: xiǎoxiǎo de Jīngwèi xián zhe shùzhī, yào qù tián nà wúbiān de dàhǎi.

Но преди повече от хиляда и петстотин години поетът Тао Юенмин написал стихотворение в нейна чест: мъничката Дзинуей, с клонки в клюна, тръгнала да запълни безкрайното море.

Думи в това изречение

一千五百 yìqiānwǔbǎi: хиляда и петстотин
多 duō: много
年 nián: година
前 qián: отпред; преди
诗人 shīrén: поет
陶渊明 Táo Yuānmíng: Тао Юенмин (име)
却 què: но, а
写 xiě: пиша
诗 shī: стихотворение
称赞 chēngzàn: хваля
她 tā: тя, нея
小小 xiǎoxiǎo: мъничък
的 de: (частица за притежание или описание)
精卫 Jīngwèi: Дзинуей (името на птицата)
衔 xián: държа в клюна си
着 zhe: (продължаващо състояние)
树枝 shùzhī: клонка
要 yào: трябва да, ще; искам
去 qù: отивам
填 tián: запълвам
那 nà: онзи, онова
无边 wúbiān: безкраен
的 de: (частица за притежание или описание)
大海 dàhǎi: морето

，，，。

zài tā kànlai, néng bù néng chénggōng bìng bú shì zuì zhòngyào de, zhòngyào de shì miànduì zhème dà de duìshǒu, tā cónglái méiyǒu dī guò tóu.

Според него не било най-важно дали ще успее; важното било, че срещу такъв огромен противник тя нито веднъж не навела глава.

Думи в това изречение

在 zài: в, на; намирам се
他 tā: той, него
看来 kànlai: изглежда
能 néng: мога, в състояние съм
不 bù: не
能 néng: мога, в състояние съм
成功 chénggōng: успешен
并 bìng: (подсилва отрицание)
不 bú: не
是 shì: съм
最 zuì: най-
重要 zhòngyào: важен
的 de: (частица за притежание или описание)
重要 zhòngyào: важен
的 de: (частица за притежание или описание)
是 shì: съм
面对 miànduì: изправям се пред
这么 zhème: толкова, така
大 dà: голям, силен (за звук)
的 de: (частица за притежание или описание)
对手 duìshǒu: съперник
她 tā: тя, нея
从来 cónglái: някога (从来不: никога)
没有 méiyǒu: няма; нямам
低 dī: навеждам (глава)
过 guò: празнувам, прекарвам (празник)
头 tóu: глава

История

Граматика в урока

Речник

Въпроси

Задача за писане