Дядо Ду от ъгъла
Предварителна версия — проверката на китайския и българския превод е в процес.
街角的老杜
Jiējiǎo de lǎo Dù
Дядо Ду от ъгъла
Звукът използва китайския глас на твоето устройство. Това не е запис.
История
：“”，。
shíxí jìzhě Kē Yǔtóng jiēdào le dì-yī gè rènwu: wèi bàozhǐ de“ chéngshì jìyì” lánmù, cǎifǎng yí wèi zài jiējiǎo xiū le wǔshí nián xié de lǎorén.
Стажант-репортерката Къ Ютун получи първата си задача: за рубриката „Спомени за града“ във вестника да интервюира един старец, който петдесет години е поправял обувки на ъгъла на една улица.
Думи в това изречение
- 实习 shíxí
- стажант
- 记者 jìzhě
- репортер
- 柯雨桐 Kē Yǔtóng
- Къ Ютун (име)
- 接到 jiēdào
- получавам
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 第一 dì-yī
- първи
- 个 gè
- (броячна дума за хора и неща)
- 任务 rènwu
- мисия, задача
- 为 wèi
- за
- 报纸 bàozhǐ
- вестник
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 城市 chéngshì
- град
- 记忆 jìyì
- спомен
- 栏目 lánmù
- рубрика (във вестник)
- 采访 cǎifǎng
- интервюирам
- 一 yí
- едно, един
- 位 wèi
- (учтива броячна дума за хора)
- 在 zài
- в, на; намирам се
- 街角 jiējiǎo
- ъгъл на улица
- 修 xiū
- поправям
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 五十 wǔshí
- петдесет
- 年 nián
- година
- 鞋 xié
- обувка
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 老人 lǎorén
- възрастен човек
，：《，》。
chūfā qián, tā yǐjīng xiǎng hǎo le biāotí:《 xiāoshī de shǒuyì, gūdú de lǎorén》.
Преди да тръгне, вече беше измислила заглавието: „Изчезващ занаят, самотен старец“.
Думи в това изречение
- 出发 chūfā
- тръгвам на път
- 前 qián
- отпред; преди
- 她 tā
- тя, нея
- 已经 yǐjīng
- вече
- 想 xiǎng
- искам да, бих искал; мисля
- 好 hǎo
- добър; добре
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 标题 biāotí
- заглавие
- 消失 xiāoshī
- изчезвам
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 手艺 shǒuyì
- занаят, майсторство
- 孤独 gūdú
- самотен
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 老人 lǎorén
- възрастен човек
，。
lǎo Dù zuò zài yì bǎ xiǎo mǎzhá shàng, shǒu lǐ de chuízi qiāo de yòu kuài yòu wěn.
Дядо Ду седеше на малко сгъваемо столче, а чукът в ръката му чукаше бързо и уверено.
Думи в това изречение
- 老 lǎo
- стар
- 杜 Dù
- Ду (фамилия)
- 坐 zuò
- седя; пътувам с
- 在 zài
- в, на; намирам се
- 一 yì
- едно, един
- 把 bǎ
- (изнася допълнението пред глагола)
- 小 xiǎo
- малък, млад
- 马扎 mǎzhá
- сгъваемо столче
- 上 shàng
- на, върху
- 手 shǒu
- ръка
- 里 lǐ
- в, вътре
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 锤子 chuízi
- чук
- 敲 qiāo
- чукам
- 得 de
- (свързва глагола с това как се извършва действието)
- 又 yòu
- и освен това, отгоре на всичко
- 快 kuài
- бърз
- 又 yòu
- и освен това, отгоре на всичко
- 稳 wěn
- стабилен, сигурен
：“，？”
tā wèn:“ xiànzài dàjiā xiézi huài le dōu zhíjiē rēng, nín shì bu shì juéde hěn shīluò?”
Тя попита: „Днес хората просто изхвърлят скъсаните обувки. Не Ви ли е тъжно?“
Думи в това изречение
- 她 tā
- тя, нея
- 问 wèn
- питам
- 现在 xiànzài
- сега
- 大家 dàjiā
- всички
- 鞋子 xiézi
- обувки
- 坏 huài
- счупен; лош
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 都 dōu
- всички, и двамата
- 直接 zhíjiē
- направо
- 扔 rēng
- изхвърлям
- 您 nín
- Вие (учтиво)
- 是不是 shì bu shì
- дали, не е ли
- 觉得 juéde
- чувствам, смятам
- 很 hěn
- много
- 失落 shīluò
- унил
，：，，，。
lǎo Dù xiào le, shuō tā yìdiǎnr yě bù shīluò: shēngyi shì shǎo le, kěshì lái de rén dōu shì lǎo péngyou, xiū yì shuāng xié, néng liáo bàn gè zhōngtóu.
Дядо Ду се засмя и каза, че изобщо не е унил: работата е по-малко, но всеки, който идва, е стар приятел, а един чифт обувки значи половин час приказки.
Думи в това изречение
- 老 lǎo
- стар
- 杜 Dù
- Ду (фамилия)
- 笑 xiào
- смея се, усмихвам се
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 说 shuō
- казвам, говоря
- 他 tā
- той, него
- 一点儿 yìdiǎnr
- малко
- 也 yě
- също, и
- 不 bù
- не
- 失落 shīluò
- унил
- 生意 shēngyi
- бизнес, търговия
- 是 shì
- съм
- 少 shǎo
- малко (на брой или количество)
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 可是 kěshì
- но
- 来 lái
- идвам
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 人 rén
- човек, хора
- 都 dōu
- всички, и двамата
- 是 shì
- съм
- 老 lǎo
- стар
- 朋友 péngyou
- приятел
- 修 xiū
- поправям
- 一 yì
- едно, един
- 双 shuāng
- чифт
- 鞋 xié
- обувка
- 能 néng
- мога, в състояние съм
- 聊 liáo
- разговарям
- 半 bàn
- половина
- 个 gè
- (броячна дума за хора и неща)
- 钟头 zhōngtóu
- час
，，。
tā hái gàosu tā, shàng gè yuè yǒu gè dàxuéshēng zhuānmén lái bài tā wéi shī, shuō yào bǎ zhè mén shǒuyì pāi chéng shìpín fàng dào wǎngshang.
Разказа ѝ също, че миналия месец един студент дошъл специално, за да стане негов чирак, и казал, че ще снима занаята и ще го качи в интернет.
Думи в това изречение
- 他 tā
- той, него
- 还 hái
- също, освен това
- 告诉 gàosu
- казвам (на някого)
- 她 tā
- тя, нея
- 上 shàng
- на, върху
- 个 gè
- (броячна дума за хора и неща)
- 月 yuè
- месец
- 有 yǒu
- имам; има
- 个 gè
- (броячна дума за хора и неща)
- 大学生 dàxuéshēng
- студент
- 专门 zhuānmén
- специално
- 来 lái
- идвам
- 拜 bài
- приемам за (учител)
- 他 tā
- той, него
- 为 wéi
- като
- 师 shī
- учител, майстор
- 说 shuō
- казвам, говоря
- 要 yào
- трябва да, ще; искам
- 把 bǎ
- (изнася допълнението пред глагола)
- 这 zhè
- този, това
- 门 mén
- врата
- 手艺 shǒuyì
- занаят, майсторство
- 拍 pāi
- снимам, заснемам
- 成 chéng
- ставам; успявам
- 视频 shìpín
- видео
- 放 fàng
- слагам
- 到 dào
- пристигам
- 网上 wǎngshang
- онлайн, в интернет
，：“，，！”
zhèng shuō zhe, yí gè xiǎo nánhái bào zhe yì zhī kāi le kǒu de zúqiúxié pǎo guòlai:“ Dù yéye, míngtiān bǐsài, jiùmìng a!”
Тъкмо тогава дотича едно момченце, притиснало до себе си футболна обувка с отлепена подметка: „Дядо Ду, утре имам мач. Помогни!“
Думи в това изречение
- 正 zhèng
- тъкмо (正……着: тъкмо когато)
- 说 shuō
- казвам, говоря
- 着 zhe
- (продължаващо състояние)
- 一 yí
- едно, един
- 个 gè
- (броячна дума за хора и неща)
- 小 xiǎo
- малък, млад
- 男孩 nánhái
- момче
- 抱 bào
- държа в ръцете си
- 着 zhe
- (продължаващо състояние)
- 一 yì
- едно, един
- 只 zhī
- (броячна дума за животни и някои предмети)
- 开 kāi
- карам; отварям
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 口 kǒu
- глътка
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 足球鞋 zúqiúxié
- футболна обувка
- 跑 pǎo
- тичам
- 过来 guòlai
- идвам насам
- 杜 Dù
- Ду (фамилия)
- 爷爷 yéye
- дядо (бащата на бащата)
- 明天 míngtiān
- утре
- 比赛 bǐsài
- състезавам се; състезание
- 救命 jiùmìng
- помощ! (спасете ме)
- 啊 a
- (възклицателна частица)
，：“，？”
lǎo Dù jiē guò xié, chòng tā zhǎ zhǎ yǎn:“ nǐ kàn, wǒ nǎyǒu shíjiān gūdú?”
Дядо Ду взе обувката и ѝ намигна: „Виждаш ли? Кога да ми остане време за самота?“
Думи в това изречение
- 老 lǎo
- стар
- 杜 Dù
- Ду (фамилия)
- 接 jiē
- посрещам (някого, който пристига)
- 过 guò
- празнувам, прекарвам (празник)
- 鞋 xié
- обувка
- 冲 chòng
- към (冲她眨眼: намигам ѝ)
- 她 tā
- тя, нея
- 眨 zhǎ
- мигам
- 眨 zhǎ
- мигам
- 眼 yǎn
- око; поглед
- 你 nǐ
- ти
- 看 kàn
- гледам, чета
- 我 wǒ
- аз, мен
- 哪有 nǎyǒu
- как може да има
- 时间 shíjiān
- време
- 孤独 gūdú
- самотен
，，《，》。
huí bàoshè de lù shàng, Kē Yǔtóng bǎ yuánlái de biāotí shān diào le, huàn chéng le《 jiējiǎo de lǎo Dù, máng zhe ne》.
На връщане към редакцията Къ Ютун изтри първоначалното си заглавие и го смени с „Дядо Ду от ъгъла е зает“.
Думи в това изречение
- 回 huí
- връщам се
- 报社 bàoshè
- редакция на вестник
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 路 lù
- път, улица
- 上 shàng
- на, върху
- 柯雨桐 Kē Yǔtóng
- Къ Ютун (име)
- 把 bǎ
- (изнася допълнението пред глагола)
- 原来 yuánlái
- оказва се, че
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 标题 biāotí
- заглавие
- 删 shān
- изтривам
- 掉 diào
- падам
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 换 huàn
- сменям, разменям
- 成 chéng
- ставам; успявам
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 街角 jiējiǎo
- ъгъл на улица
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 老 lǎo
- стар
- 杜 Dù
- Ду (фамилия)
- 忙 máng
- зает
- 着 zhe
- (продължаващо състояние)
- 呢 ne
- (пита „а …?“, „а какво за …?“)
Граматика в урока
- 哪有 реторично: „как може да има …?“
- 正……着 „тъкмо когато …“
Речник
- 实习shíxíстажант
- 记者jìzhěрепортер
- 记忆jìyìспомен
- 采访cǎifǎngинтервюирам
- 标题biāotíзаглавие
- 手艺shǒuyìзанаят, майсторство
- 孤独gūdúсамотен
- 锤子chuíziчук
- 失落shīluòунил
- 专门zhuānménспециално
Въпроси
Задача за писане
如果你要采访一位身边的老人，写出三个你想问的问题。
Rúguǒ nǐ yào cǎifǎng yí wèi shēnbiān de lǎorén, xiě chū sān gè nǐ xiǎng wèn de wèntí.
Ако интервюираш възрастен човек, когото познаваш, напиши три въпроса, които ще му зададеш.
Съвети
- Използвай 您 за учтиви въпроси към по-възрастни хора.
Първо опитай самостоятелно, после покажи примерния отговор
您做这份工作多少年了？这些年最大的变化是什么？如果能重新选择，您还会做这行吗？
Nín zuò zhè fèn gōngzuò duōshao nián le? Zhèxiē nián zuì dà de biànhuà shì shénme? Rúguǒ néng chóngxīn xuǎnzé, nín hái huì zuò zhè háng ma?
От колко години се занимавате с тази работа? Кое се промени най-много през годините? Ако можехте да изберете отново, пак ли щяхте да правите това?