Тортата на три етажа
Предварителна версия — проверката на китайския и българския превод е в процес.
三层蛋糕
Sān céng dàngāo
Тортата на три етажа
Звукът използва китайския глас на твоето устройство. Това не е запис.
История
，，。
Guō Zǐhán de fùmǔ dōu shì yīshēng, cóng tā xiǎo shíhou qǐ, tāmen jiù xīwàng tā jiānglái yě dāng yīshēng.
Родителите на Гуо Дзъхан бяха лекари и от малка се надяваха и тя да стане лекарка.
Думи в това изречение
- 郭子涵 Guō Zǐhán
- Гуо Дзъхан (име)
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 父母 fùmǔ
- родители
- 都 dōu
- всички, и двамата
- 是 shì
- съм
- 医生 yīshēng
- лекар
- 从 cóng
- от
- 她 tā
- тя, нея
- 小 xiǎo
- малък, млад
- 时候 shíhou
- време, момент (……的时候: когато …)
- 起 qǐ
- нагоре (след глагол: 拿起 вдигам)
- 他们 tāmen
- те, тях
- 就 jiù
- тогава, веднага
- 希望 xīwàng
- надявам се
- 她 tā
- тя, нея
- 将来 jiānglái
- в бъдеще
- 也 yě
- също, и
- 当 dāng
- ставам, работя като
- 医生 yīshēng
- лекар
，，，。
tā kǎo shàng le yīxuéyuàn, chéngjì yě búcuò, kěshì zhǐyǒu zài chúfáng lǐ zuò dàngāo de shíhou, tā cái juéde zìjǐ shì zhēnzhèng kuàilè de.
Тя влезе в медицинския факултет и учеше добре, но само когато печеше торти в кухнята, се чувстваше истински щастлива.
Думи в това изречение
- 她 tā
- тя, нея
- 考 kǎo
- издържам изпит (考上: прието съм в)
- 上 shàng
- на, върху
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 医学院 yīxuéyuàn
- медицински факултет
- 成绩 chéngjì
- резултати, оценки
- 也 yě
- също, и
- 不错 búcuò
- не е зле, доста добър
- 可是 kěshì
- но
- 只有 zhǐyǒu
- само (只有……才……)
- 在 zài
- в, на; намирам се
- 厨房 chúfáng
- кухня
- 里 lǐ
- в, вътре
- 做 zuò
- правя
- 蛋糕 dàngāo
- торта
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 时候 shíhou
- време, момент (……的时候: когато …)
- 她 tā
- тя, нея
- 才 cái
- едва тогава
- 觉得 juéde
- чувствам, смятам
- 自己 zìjǐ
- самият себе си
- 是 shì
- съм
- 真正 zhēnzhèng
- истински, наистина
- 快乐 kuàilè
- щастлив, весел
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
，，。
dàsān nà nián, tā tōutōu bào le yí gè zhōumò de tiándiǎn bān, měi gè xīngqīliù dōu gēn jiāli shuō qù túshūguǎn.
В трета година тя тайно се записа на уикенд курс по сладкарство и всяка събота казваше вкъщи, че отива в библиотеката.
Думи в това изречение
- 大三 dàsān
- трета година (в университета)
- 那 nà
- онзи, онова
- 年 nián
- година
- 她 tā
- тя, нея
- 偷偷 tōutōu
- тайно, скришом
- 报 bào
- записвам се за
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 一 yí
- едно, един
- 个 gè
- (броячна дума за хора и неща)
- 周末 zhōumò
- уикенд
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 甜点 tiándiǎn
- десерт, сладкиш
- 班 bān
- курс, клас
- 每 měi
- всеки
- 个 gè
- (броячна дума за хора и неща)
- 星期六 xīngqīliù
- събота
- 都 dōu
- всички, и двамата
- 跟 gēn
- с; като
- 家里 jiāli
- у дома, семейството
- 说 shuō
- казвам, говоря
- 去 qù
- отивам
- 图书馆 túshūguǎn
- библиотека
，，。
yǒu yì tiān, māma zài tā de shūbāo lǐ fāxiàn le yì zhāng tiándiǎn bān de shōujù, qì de yì wǎnshang méi gēn tā shuōhuà.
Един ден майка ѝ намери в чантата ѝ касовата бележка за курса и толкова се ядоса, че цяла вечер не ѝ проговори.
Думи в това изречение
- 有 yǒu
- имам; има
- 一 yì
- едно, един
- 天 tiān
- ден
- 妈妈 māma
- мама
- 在 zài
- в, на; намирам се
- 她 tā
- тя, нея
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 书包 shūbāo
- ученическа чанта
- 里 lǐ
- в, вътре
- 发现 fāxiàn
- откривам, забелязвам
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 一 yì
- едно, един
- 张 zhāng
- (броячна дума за плоски неща като снимки)
- 甜点 tiándiǎn
- десерт, сладкиш
- 班 bān
- курс, клас
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 收据 shōujù
- касова бележка
- 气 qì
- ядосан
- 得 de
- (свързва глагола с това как се извършва действието)
- 一 yì
- едно, един
- 晚上 wǎnshang
- вечер
- 没 méi
- не (в миналото)
- 跟 gēn
- с; като
- 她 tā
- тя, нея
- 说话 shuōhuà
- говоря, разговарям
“，？”
“ wǒmen xīnxīnkǔkǔ sòng nǐ shàng yīxuéyuàn, nándào jiùshì wèile ràng nǐ qù zuò dàngāo ma?”
„С толкова труд те вкарахме в медицинския. Нима беше само за да печеш торти?“
Думи в това изречение
- 我们 wǒmen
- ние, нас
- 辛辛苦苦 xīnxīnkǔkǔ
- с много труд
- 送 sòng
- отвеждам (някого някъде); давам
- 你 nǐ
- ти
- 上 shàng
- на, върху
- 医学院 yīxuéyuàn
- медицински факултет
- 难道 nándào
- нима (реторично)
- 就是 jiùshì
- е точно, е именно
- 为了 wèile
- за да, заради
- 让 ràng
- оставям, карам (някого да прави нещо)
- 你 nǐ
- ти
- 去 qù
- отивам
- 做 zuò
- правя
- 蛋糕 dàngāo
- торта
- 吗 ma
- (въпросителна частица)
。，，。
Zǐhán méiyǒu zhēngchǎo. māma shēngrì nà tiān, tā duān chū le yí gè zìjǐ zuò de sān céng dàngāo, shàngmiàn yòng nǎiyóu huà zhe māma niánqīng shí chuān báidàguà de yàngzi.
Дзъхан не се скара с нея. На рождения ден на майка си изнесе торта на три етажа, която беше направила сама, а отгоре със сметана беше изрисувала майка си като млада лекарка с бяла престилка.
Думи в това изречение
- 子涵 Zǐhán
- Дзъхан (име)
- 没有 méiyǒu
- няма; нямам
- 争吵 zhēngchǎo
- карам се, споря
- 妈妈 māma
- мама
- 生日 shēngrì
- рожден ден
- 那 nà
- онзи, онова
- 天 tiān
- ден
- 她 tā
- тя, нея
- 端 duān
- нося, изнасям (с две ръце)
- 出 chū
- навън, излизам
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 一 yí
- едно, един
- 个 gè
- (броячна дума за хора и неща)
- 自己 zìjǐ
- самият себе си
- 做 zuò
- правя
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 三层 sān céng
- на три етажа
- 蛋糕 dàngāo
- торта
- 上面 shàngmiàn
- върху него, отгоре
- 用 yòng
- използвам
- 奶油 nǎiyóu
- сметана
- 画 huà
- рисувам
- 着 zhe
- (продължаващо състояние)
- 妈妈 māma
- мама
- 年轻 niánqīng
- млад
- 时 shí
- когато, по време на
- 穿 chuān
- обличам, нося (дрехи)
- 白大褂 báidàguà
- бяла престилка (на лекар)
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 样子 yàngzi
- вид, външност
，，：“。”
bàba cháng le yì kǒu, bàntiān méi shuōhuà, zuìhòu duì māma shuō:“ zhìshǎo ràng tā bǎ liǎng jiàn shì dōu shì yí shì ba.”
Баща ѝ опита, дълго мълча и накрая каза на майка ѝ: „Нека поне опита и двете.“
Думи в това изречение
- 爸爸 bàba
- татко
- 尝 cháng
- опитвам (на вкус)
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 一 yì
- едно, един
- 口 kǒu
- глътка
- 半天 bàntiān
- дълго време
- 没 méi
- не (в миналото)
- 说话 shuōhuà
- говоря, разговарям
- 最后 zuìhòu
- накрая
- 对 duì
- правилен, верен
- 妈妈 māma
- мама
- 说 shuō
- казвам, говоря
- 至少 zhìshǎo
- поне
- 让 ràng
- оставям, карам (някого да прави нещо)
- 她 tā
- тя, нея
- 把 bǎ
- (изнася допълнението пред глагола)
- 两 liǎng
- две
- 件 jiàn
- (броячна дума за дрехи, неща)
- 事 shì
- нещо, работа
- 都 dōu
- всички, и двамата
- 试 shì
- опитвам
- 一 yí
- едно, един
- 试 shì
- опитвам
- 吧 ba
- (предлага или смекчава: „хайде …“, „добре“)
Граматика в урока
- 难道……吗 реторичен въпрос: „нима …?“
- 至少 „поне“
Речник
- 父母fùmǔродители
- 将来jiāngláiв бъдеще
- 成绩chéngjìрезултати, оценки
- 真正zhēnzhèngистински, наистина
- 争吵zhēngchǎoкарам се, споря
- 尝chángопитвам (на вкус)
Въпроси
Задача за писане
你的父母对你有什么希望？你同意吗？
Nǐ de fùmǔ duì nǐ yǒu shénme xīwàng? Nǐ tóngyì ma?
Какви надежди имат родителите ти за теб? Споделяш ли ги?
Съвети
- 我能理解……，但是…… показва разбиране, преди да изразиш несъгласие.
Първо опитай самостоятелно, после покажи примерния отговор
我的父母希望我找一份稳定的工作。我能理解他们，但是我更想做自己喜欢的事。
Wǒ de fùmǔ xīwàng wǒ zhǎo yí fèn wěndìng de gōngzuò. Wǒ néng lǐjiě tāmen, dànshì wǒ gèng xiǎng zuò zìjǐ xǐhuan de shì.
Родителите ми се надяват да си намеря стабилна работа. Разбирам ги, но предпочитам да правя това, което обичам.