Частици и разделими глаголи в китайския: малките думи с голяма работа

Какво правят частиците

Частиците са кратки граматични думи, често с неутрален тон. Те могат да отбелязват въпрос, да смекчават предложение, да показват вид на действието или да свързват описание със съществително. Понеже китайските глаголи не се спрежат като българските, такива малки думи носят важна част от граматичния смисъл.

Не ти трябват всички наведнъж. Това ръководство ги групира по функция и показва приблизително кога обикновено ще срещаш всяка от тях.

Частици в края на изречението: 吗, 呢, 吧

Те стоят в самия край на изречението и променят тона му.

• 你是学生吗？

  Nǐ shì xuésheng ma?

  Ученик ли си?

  吗 превръща твърдението във въпрос с отговор „да“ или „не“.

• 我很好，你呢？

  Wǒ hěn hǎo, nǐ ne?

  Добре съм, а ти?

  呢 пита „а какво за …?“.

• 我们走吧。

  Wǒmen zǒu ba.

  Хайде да тръгваме.

  吧 прави предложение.

• 你是老师吧？

  Nǐ shì lǎoshī ba?

  Ти си преподавател, нали?

  吧 може и да търси потвърждение на предположение.

Трите de: 的, 得, 地

И трите се произнасят de с неутрален тон, но се пишат различно и всяка свързва различен вид израз.

• 这是我的书。

  Zhè shì wǒ de shū.

  Това е моята книга.

• 他说得很快。

  Tā shuō de hěn kuài.

  Той говори бързо.

• 他慢慢地走。

  Tā mànmàn de zǒu.

  Той върви бавно.

了, 过 и 着: как протича действието

Китайските глаголи не получават отделна форма за минало време. Вместо това времевият контекст и видовите частици могат да показват дали действието е завършено, преживяно или продължаващо; думи като 昨天 и 明天 уточняват кога се случва.

了: приключило действие или нова ситуация

След глагол 了 често показва, че действието е завършено или разглеждано като цялостно. В края на изречението често сигнализира промяна: сега е вярно нещо, което преди не е било.

• 我买了一本书。

  Wǒ mǎile yì běn shū.

  Купих книга.

• 下雨了。

  Xià yǔ le.

  Заваля.

过: нещо, което вече ти се е случвало

• 我去过北京。

  Wǒ qùguo Běijīng.

  Бил съм в Пекин.

着: продължаващо състояние

• 门开着。

  Mén kāizhe.

  Вратата е отворена.

Разделими глаголи

Някои чести изрази се учат като една лексикална единица, но граматично могат да се разделят. Такива са 见面, 睡觉, 游泳 и 帮忙. Частици, продължителност или друга информация могат да се появят между двете части.

• 我们见过面。

  Wǒmen jiànguo miàn.

  Срещали сме се и преди.

  过 отива вътре: 见过面, а не 见面过.

• 我跟他见面。

  Wǒ gēn tā jiànmiàn.

  Ще се срещна с него.

  Човекът стои пред глагола, с 跟: не 见面他.

• 他游了一个小时泳。

  Tā yóule yí ge xiǎoshí yǒng.

  Той плува един час.

  Продължителността стои между 游 и 泳.

• 你能帮我一个忙吗？

  Nǐ néng bāng wǒ yí ge máng ma?

  Можеш ли да ми помогнеш?

  Не 帮忙我.

Чести грешки на начинаещите

• Не: 我见面他。

  Но: 我跟他见面。 Wǒ gēn tā jiànmiàn.

  见面 вече съдържа допълнението си 面; човекът стои пред него с 跟.

• Не: 我们见面过。

  Но: 我们见过面。 Wǒmen jiànguo miàn.

  过 стои след глаголната част 见, вътре в разделимия глагол.

• Не: 你帮忙我吗？

  Но: 你能帮我吗？ Nǐ néng bāng wǒ ma?

  帮忙 не може да приеме човек след себе си; използвай 帮 + човек.

• Не: 他说的很快。

  Но: 他说得很快。 Tā shuō de hěn kuài.

  След глагол de за „колко добре“ е 得.

Упражнения

1. Граматика

   „Добре съм, а ти?“ 我很好，你＿？

   1. 呢
   2. 吗
   3. 的
   Покажи отговора

   Отговор: A, 呢.

   呢 след съществително или местоимение пита „а какво за …?“: 你呢？

2. Граматика

   Кое изречение означава „Бил съм в Китай“?

   1. 我去过中国。
   2. 我去着中国。
   3. 我过去中国。
   Покажи отговора

   Отговор: A, 我去过中国。.

   过 веднага след глагола отбелязва преживян опит: 去过.

3. Граматика

   Попълни празното място: 她唱＿很好。 (Тя пее добре.)

   1. 得
   2. 的
   3. 地
   Покажи отговора

   Отговор: A, 得.

   След глагол de, което въвежда колко добре, е 得: 唱得很好.

4. Граматика

   Кое изречение е правилно?

   1. 我明天跟她见面。
   2. 我明天见面她。
   3. 我明天见面跟她。
   Покажи отговора

   Отговор: A, 我明天跟她见面。.

   При 见面 човекът, с когото се срещаш, не стои като пряко допълнение след глагола; обикновено го въвеждаш с 跟.

5. Словоред

   Подреди: „Срещали сме се и преди.“

   • 面
   • 我们
   • 过
   • 见
   Покажи отговора

   我们见过面 Wǒmen jiànguo miàn.

   Срещали сме се и преди.

   过 стои между двете части на 见面: 见过面.

Кога ги срещаш

В пътя на Mythic Mandarin HSK 1 използва 吗, 呢 и 的. HSK 2 носи 吧, 了 след глаголи, 过, 得 и първите разделими глаголи като 睡觉 и 见面. HSK 3 добавя 着, 地 и разделяне на разделими глаголи с продължителност; HSK 4 ги преговаря в по-дълги текстове.