Денят на студената храна и Цинмин
Предварителна версия — проверката на китайския и българския превод е в процес.
寒食与清明
Hánshí yǔ qīngmíng
Денят на студената храна и Цинмин
Звукът използва китайския глас на твоето устройство. Това не е запис.
История
，，。
Chūnqiū shíqī, Jìnguó de gōngzǐ Chóng'ěr wèile duǒbì zhuīshā, zài wài liúwáng le zhěngzhěng shíjiǔ nián.
През епохата на Пролетите и есените Чун'ър, княжески син от царство Дзин, бягал от убийци и живял в изгнание цели деветнайсет години.
Думи в това изречение
- 春秋 Chūnqiū
- Пролетите и есените (епоха)
- 时期 shíqī
- период
- 晋国 Jìnguó
- царство Дзин
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 公子 gōngzǐ
- княжески син
- 重耳 Chóng'ěr
- Чун'ър (име)
- 为了 wèile
- за да, заради
- 躲避 duǒbì
- спасявам се от
- 追杀 zhuīshā
- преследвам, за да убия
- 在 zài
- в, на; намирам се
- 外 wài
- вън, извън
- 流亡 liúwáng
- живея в изгнание
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 整整 zhěngzhěng
- цял, точно
- 十九 shíjiǔ
- деветнайсет
- 年 nián
- година
，，。
yǒu yí cì, tāmen zài huāngyě lǐ duàn le liáng, Chóng'ěr è de hūn le guòqu.
Веднъж в пустошта храната им свършила и Чун'ър припаднал от глад.
Думи в това изречение
- 有 yǒu
- имам; има
- 一 yí
- едно, един
- 次 cì
- път (поредност)
- 他们 tāmen
- те, тях
- 在 zài
- в, на; намирам се
- 荒野 huāngyě
- пустош
- 里 lǐ
- в, вътре
- 断 duàn
- счупвам се
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 粮 liáng
- храна, зърно
- 重耳 Chóng'ěr
- Чун'ър (име)
- 饿 è
- гладен
- 得 de
- (свързва глагола с това как се извършва действието)
- 昏 hūn
- припадам
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 过去 guòqu
- минавам, отминавам
，，。
suícóng Jiè Zǐtuī qiāoqiāo zǒu dào yìbiān, cóng zìjǐ de tuǐ shàng gē xià yí kuài ròu, zhǔ chéng tāng duān gěi le tā.
Придружителят му Дзие Дзътуй тихо се отдалечил, отрязал парче месо от собственото си бедро и му го донесъл, сварено на супа.
Думи в това изречение
- 随从 suícóng
- придружител
- 介子推 Jiè Zǐtuī
- Дзие Дзътуй (име)
- 悄悄 qiāoqiāo
- тихичко
- 走 zǒu
- вървя, отивам; тръгвам си
- 到 dào
- пристигам
- 一边 yìbiān
- (一边……一边……: докато)
- 从 cóng
- от
- 自己 zìjǐ
- самият себе си
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 腿 tuǐ
- крак
- 上 shàng
- на, върху
- 割 gē
- отрязвам
- 下 xià
- следващ; долу
- 一 yí
- едно, един
- 块 kuài
- юан (пари, разговорно)
- 肉 ròu
- месо
- 煮 zhǔ
- варя
- 成 chéng
- ставам; успявам
- 汤 tāng
- супа
- 端 duān
- нося, изнасям (с две ръце)
- 给 gěi
- давам; за
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 他 tā
- той, него
，，：“，。”
Chóng'ěr hē wán tāng, zhīdao le zhēnxiàng, gǎndòng de liú xià le yǎnlèi:“ jiānglái wǒ ruò huíguó, yídìng bàodá nǐ.”
Когато Чун'ър изпил супата и научил истината, заплакал: „Ако някога се върна у дома, непременно ще ти се отплатя.“
Думи в това изречение
- 重耳 Chóng'ěr
- Чун'ър (име)
- 喝 hē
- пия
- 完 wán
- свършен, приключен
- 汤 tāng
- супа
- 知道 zhīdao
- знам
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 真相 zhēnxiàng
- истината
- 感动 gǎndòng
- трогнат
- 得 de
- (свързва глагола с това как се извършва действието)
- 流 liú
- тека
- 下 xià
- следващ; долу
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 眼泪 yǎnlèi
- сълзи
- 将来 jiānglái
- в бъдеще
- 我 wǒ
- аз, мен
- 若 ruò
- ако (книжовно)
- 回国 huíguó
- връщам се в родината
- 一定 yídìng
- непременно
- 报答 bàodá
- отплащам се
- 你 nǐ
- ти
，，。，。
shíjiǔ nián hòu, Chóng'ěr zhēnde huí guó zuò le guójūn, jiùshì hòulái de Jìn Wéngōng. tā dà shǎng gōngchén, què piānpiān wàng le Jiè Zǐtuī.
Деветнайсет години по-късно Чун'ър наистина се върнал и станал владетел – по-късния херцог Уън от Дзин. Щедро наградил всички, които му служили, но тъкмо Дзие Дзътуй забравил.
Думи в това изречение
- 十九 shíjiǔ
- деветнайсет
- 年 nián
- година
- 后 hòu
- след, по-късно
- 重耳 Chóng'ěr
- Чун'ър (име)
- 真的 zhēnde
- наистина
- 回 huí
- връщам се
- 国 guó
- страна
- 做 zuò
- правя
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 国君 guójūn
- владетел
- 就是 jiùshì
- е точно, е именно
- 后来 hòulái
- по-късно, после
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 晋文公 Jìn Wéngōng
- херцог Уън от Дзин
- 他 tā
- той, него
- 大 dà
- голям, силен (за звук)
- 赏 shǎng
- награждавам
- 功臣 gōngchén
- заслужили хора
- 却 què
- но, а
- 偏偏 piānpiān
- тъкмо, точно него
- 忘 wàng
- забравям
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 介子推 Jiè Zǐtuī
- Дзие Дзътуй (име)
，：“，。”，。
yǒurén tì Jiè Zǐtuī bào bùpíng, tā què dàndàn de shuō:“ wǒ zuò nà jiàn shì, běnlái jiù bú shì wèile zuò guān.” shuōwán, biàn bēi zhe lǎo mǔqīn qù le Mián Shān yǐnjū.
Някой протестирал заради несправедливостта, но той казал спокойно: „Не съм го направил, за да стана сановник.“ И като казал това, качил старата си майка на гръб и отишъл да живее като отшелник в планината Миен.
Думи в това изречение
- 有人 yǒurén
- някой
- 替 tì
- вместо, от името на
- 介子推 Jiè Zǐtuī
- Дзие Дзътуй (име)
- 抱不平 bào bùpíng
- протестирам срещу несправедливост
- 他 tā
- той, него
- 却 què
- но, а
- 淡淡 dàndàn
- спокойно
- 地 de
- (превръща описание в начин на действие)
- 说 shuō
- казвам, говоря
- 我 wǒ
- аз, мен
- 做 zuò
- правя
- 那 nà
- онзи, онова
- 件 jiàn
- (броячна дума за дрехи, неща)
- 事 shì
- нещо, работа
- 本来 běnlái
- по начало, по природа
- 就 jiù
- тогава, веднага
- 不 bú
- не
- 是 shì
- съм
- 为了 wèile
- за да, заради
- 做 zuò
- правя
- 官 guān
- държавна служба
- 说完 shuōwán
- като казва това
- 便 biàn
- тогава
- 背 bēi
- нося на гръб
- 着 zhe
- (продължаващо състояние)
- 老 lǎo
- стар
- 母亲 mǔqīn
- майка
- 去 qù
- отивам
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 绵山 Mián Shān
- планината Миен
- 隐居 yǐnjū
- живея като отшелник
，，，，。
Jìn Wéngōng hòulái xiǎng qǐ le zhè jiàn shì, shífēn cánkuì, qīnzì shàngshān qù qǐng, kěshì shān gāo Lín mì, zěnme yě zhǎo bú dào rén.
Когато херцог Уън по-късно си спомнил, много се засрамил и лично се качил в планината да го покани, но планината била висока, а гората гъста, и не могъл да го намери.
Думи в това изречение
- 晋文公 Jìn Wéngōng
- херцог Уън от Дзин
- 后来 hòulái
- по-късно, после
- 想 xiǎng
- искам да, бих искал; мисля
- 起 qǐ
- нагоре (след глагол: 拿起 вдигам)
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 这 zhè
- този, това
- 件 jiàn
- (броячна дума за дрехи, неща)
- 事 shì
- нещо, работа
- 十分 shífēn
- много
- 惭愧 cánkuì
- засрамен
- 亲自 qīnzì
- лично
- 上山 shàngshān
- качвам се в планината
- 去 qù
- отивам
- 请 qǐng
- черпя, каня; моля
- 可是 kěshì
- но
- 山 shān
- планина
- 高 gāo
- висок
- 林 Lín
- Лин (фамилия)
- 密 mì
- гъст
- 怎么 zěnme
- как
- 也 yě
- също, и
- 找 zhǎo
- търся
- 不 bú
- не
- 到 dào
- пристигам
- 人 rén
- човек, хора
：，，。
yǒu dàchén chū le gè zhǔyi: cóng sān miàn fànghuǒ shāo shān, Jiè Zǐtuī shì xiàozǐ, yídìng huì bēi zhe mǔqīn cóng lìng yí miàn chūlai.
Един министър предложил да подпалят планината от три страни: Дзие Дзътуй бил предан син и непременно щял да изнесе майка си през четвъртата.
Думи в това изречение
- 有 yǒu
- имам; има
- 大臣 dàchén
- министър
- 出 chū
- навън, излизам
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 个 gè
- (броячна дума за хора и неща)
- 主意 zhǔyi
- идея, намерение
- 从 cóng
- от
- 三 sān
- три
- 面 miàn
- нудели
- 放火 fànghuǒ
- подпалвам
- 烧 shāo
- нагрявам, кипвам
- 山 shān
- планина
- 介子推 Jiè Zǐtuī
- Дзие Дзътуй (име)
- 是 shì
- съм
- 孝子 xiàozǐ
- предан син
- 一定 yídìng
- непременно
- 会 huì
- мога (научено умение)
- 背 bēi
- нося на гръб
- 着 zhe
- (продължаващо състояние)
- 母亲 mǔqīn
- майка
- 从 cóng
- от
- 另 lìng
- друг
- 一 yí
- едно, един
- 面 miàn
- нудели
- 出来 chūlai
- излизам (навън)
，。，，。
dàhuǒ shāo le sān tiān sān yè, què shǐzhōng méiyǒu rén zǒu chūlai. huǒ miè hòu, rénmen zài yì kē shāojiāo de liǔshù xià, fāxiàn le mǔzǐ liǎng rén de yítǐ.
Огънят горял три дни и три нощи, но никой така и не излязъл. Когато угаснал, намерили майката и сина мъртви под една обгоряла върба.
Думи в това изречение
- 大火 dàhuǒ
- голям пожар
- 烧 shāo
- нагрявам, кипвам
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 三 sān
- три
- 天 tiān
- ден
- 三 sān
- три
- 夜 yè
- нощ
- 却 què
- но, а
- 始终 shǐzhōng
- през цялото време
- 没有 méiyǒu
- няма; нямам
- 人 rén
- човек, хора
- 走 zǒu
- вървя, отивам; тръгвам си
- 出来 chūlai
- излизам (навън)
- 火 huǒ
- огън
- 灭 miè
- угасвам
- 后 hòu
- след, по-късно
- 人们 rénmen
- хората
- 在 zài
- в, на; намирам се
- 一 yì
- едно, един
- 棵 kē
- (броячна дума за дървета)
- 烧焦 shāojiāo
- обгорял
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 柳树 liǔshù
- върба
- 下 xià
- следващ; долу
- 发现 fāxiàn
- откривам, забелязвам
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 母子 mǔzǐ
- майка и син
- 两 liǎng
- две
- 人 rén
- човек, хора
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 遗体 yítǐ
- тленни останки
，：“，。”
liǔshù de shùdòng lǐ cáng zhe yí piàn yījīn, shàngmiàn xiě zhe xuèzì:“ gē ròu fèng jūn jìn dānxīn, dànyuàn zhǔgōng cháng qīngmíng.”
В хралупата на върбата имало парче от дрехата му, на което с кръв било написано: „Отрязах плътта си, за да служа на господаря си с предано сърце; само желая господарят ми винаги да остане ясен и справедлив.“
Думи в това изречение
- 柳树 liǔshù
- върба
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 树洞 shùdòng
- хралупа
- 里 lǐ
- в, вътре
- 藏 cáng
- крия
- 着 zhe
- (продължаващо състояние)
- 一 yí
- едно, един
- 片 piàn
- (броячна дума за обширно пространство)
- 衣襟 yījīn
- пола на дреха
- 上面 shàngmiàn
- върху него, отгоре
- 写 xiě
- пиша
- 着 zhe
- (продължаващо състояние)
- 血字 xuèzì
- думи, написани с кръв
- 割 gē
- отрязвам
- 肉 ròu
- месо
- 奉 fèng
- поднасям, служа
- 君 jūn
- господар
- 尽 jìn
- отдавам изцяло
- 丹心 dānxīn
- предано сърце
- 但愿 dànyuàn
- дано, надявам се
- 主公 zhǔgōng
- господарю мой
- 常 cháng
- често
- 清明 qīngmíng
- Цинмин; ясен и справедлив
，，，，。
Jìn Wéngōng bào zhe nà kē liǔshù tòngkū, xiàlìng yǐhòu měinián zhè yì tiān, quánguó bùxǔ shēnghuǒ, zhǐ chī lěng shí, zhè jiùshì Hánshíjié de yóulái.
Херцог Уън прегърнал върбата и плакал горчиво и заповядал оттогава всяка година на този ден в цялата страна да не се пали огън и да се яде само студена храна. Така се появил Празникът на студената храна.
Думи в това изречение
- 晋文公 Jìn Wéngōng
- херцог Уън от Дзин
- 抱 bào
- държа в ръцете си
- 着 zhe
- (продължаващо състояние)
- 那 nà
- онзи, онова
- 棵 kē
- (броячна дума за дървета)
- 柳树 liǔshù
- върба
- 痛哭 tòngkū
- плача горчиво
- 下令 xiàlìng
- заповядвам
- 以后 yǐhòu
- след, по-късно
- 每年 měinián
- всяка година
- 这 zhè
- този, това
- 一 yì
- едно, един
- 天 tiān
- ден
- 全国 quánguó
- цялата страна
- 不许 bùxǔ
- забранено е
- 生火 shēnghuǒ
- паля огън
- 只 zhǐ
- само
- 吃 chī
- ям
- 冷 lěng
- студен
- 食 shí
- храна
- 这 zhè
- този, това
- 就是 jiùshì
- е точно, е именно
- 寒食节 Hánshíjié
- Празникът на студената храна
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 由来 yóulái
- произход
，。，、，，“”。
hánshí zhīhòu de dì-èr tiān, jiùshì qīngmíng. liǎngqiān duō nián guòqu le, rénmen zài zhè gè shíjié sǎomù, chā liǔ, jìniàn de bù zhǐshì shìqù de qīnrén, yě yǒu nà jù“ cháng qīngmíng” de zhǔtuō.
Денят след Деня на студената храна е Цинмин. Повече от две хиляди години по-късно хората все още по това време почистват гробовете и окачват върбови клонки, като си спомнят не само за починалите си близки, но и за онзи завет „винаги да остане ясен и справедлив“.
Думи в това изречение
- 寒食 hánshí
- Денят на студената храна
- 之后 zhīhòu
- след
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 第二 dì-èr
- втори
- 天 tiān
- ден
- 就是 jiùshì
- е точно, е именно
- 清明 qīngmíng
- Цинмин; ясен и справедлив
- 两千 liǎngqiān
- две хиляди
- 多 duō
- много
- 年 nián
- година
- 过去 guòqu
- минавам, отминавам
- 了 le
- (отбелязва приключило действие или промяна)
- 人们 rénmen
- хората
- 在 zài
- в, на; намирам се
- 这 zhè
- този, това
- 个 gè
- (броячна дума за хора и неща)
- 时节 shíjié
- сезон
- 扫墓 sǎomù
- поддържам гробовете
- 插 chā
- забождам, поставям
- 柳 liǔ
- върба
- 纪念 jìniàn
- почитам паметта
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 不 bù
- не
- 只是 zhǐshì
- само, просто
- 逝去 shìqù
- отишли си, починали
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 亲人 qīnrén
- близки
- 也 yě
- също, и
- 有 yǒu
- имам; има
- 那 nà
- онзи, онова
- 句 jù
- (броячна дума за изречения)
- 常 cháng
- често
- 清明 qīngmíng
- Цинмин; ясен и справедлив
- 的 de
- (частица за притежание или описание)
- 嘱托 zhǔtuō
- завет, молба
Граматика в урока
- 偏偏 „точно него / както нарочно“
- 始终 „през цялото време“
Въпроси
Задача за писане
介绍一个你的国家纪念一个人或者一件事的日子。
Jièshào yí gè nǐ de guójiā jìniàn yí gè rén huòzhě yí jiàn shì de rìzi.
Опиши ден, в който твоята страна почита паметта на човек или събитие.
Съвети
- 纪念 означава „почитам паметта на“.
Първо опитай самостоятелно, после покажи примерния отговор
在我的国家，十一月有一个纪念战争中牺牲的士兵的日子。那天人们戴上红色的花，在上午十一点默哀两分钟。
Zài wǒ de guójiā, shíyīyuè yǒu yí gè jìniàn zhànzhēng zhōng xīshēng de shìbīng de rìzi. Nà tiān rénmen dài shàng hóngsè de huā, zài shàngwǔ shíyī diǎn mò'āi liǎng fēnzhōng.
В моята страна има ден през ноември, в който се почита паметта на загиналите във войни войници. Хората носят червени цветя и в единайсет сутринта спазват две минути мълчание.